Това е първи симптом при инсулт: Имате минути за реакция
Лекари упорстват да се създаде Национален проект за деяние при пациенти с мозъчен инсулт. Това е документ, утвърден по време на последния конгрес, събрал лекари от цялата страна, провел се в края на предишния месец, сподели доктор Филип Алексиев, ръководител на Българското сдружение по инсулт. Досега в България няма общопризнат проект за битка с инсулта. " Такъв проект има в Европа и ние, като страна от Европейския съюз (ЕС), сме се обвързали да използван сходен проект ", сподели още той, съобщи Дарик и Вести.
Планът показва какво би трябвало да се предприеме до 2030 година в България, с цел да може да реализираме по-добра първична профилактика на инсулта, по-добра диагностика, центровете, до които пациентът да стигне бързо и да получи съответно лекуване. Огромният проблем е инвалидизацията след инсулт, добави той. По думите му е наложително да се подхващат дейности и за ресоциализацията на тези пациенти.
Планът има за цел да обезпечи равнопоставено модерно лекуване на инсулт на всички българи, които се нуждаят и имаме уверението, че в страната ни ще бъдат основани национални центрове за лекуване на инсулт, сподели доцент Росен Калпачки, част от управлението на сдружението. По думите му тези центрове ще координират цялата верига от грижи за пациентите с инсулт – доболнична помощ, рехабилитация, вторична профилактика, достъп до неврохирургична и съдова намеса.
Областните лечебни заведения да бъдат финансирани, а екипите в тях – да бъдат подготвени, с цел да могат всеобщо да ползват модерно лекуване с интравенозна тромболиза, а бъдещите центрове за лекуване на инсулт ще съветват регионалните лечебни заведения, планува още проектът, добави доцент Калпачки. В документа се предлага 90 % от пациентите с инсулт да могат да доближават в центровете за лекуване на инсулт, да се увеличи равнището на интравенозни тромболизи на над 15 %, а 95 % от пациентите с инсулт да получават достъп до ендоваскуларно лекуване.
Времето за инсулта е извънредно важно и пациентът би трябвало да бъде превозен допустимо най-бързо до вярното лечебно заведение, сподели още доцент Калпачки.
Регистър на пациентите с инсулт в България няма, а би трябвало да бъде основан, защото инсултът не е проблем единствено на пациента, а на цялото му семейство, сподели доктор Добринка Калпачка, член на управлението на сдружението. " Ние не знаем какво се случва с пациента, претърпял инсулт, каква рехабилитация получава, кой я финансира, дали пациентът боледува от други болести, каква е продължителността на живота му, с какво качество е животът му, дали болният остава в фамилията си, какъв брой от пациентите съумяват да се върнат на работа ", добави доктор Калпачка.
Зависими сме от времето в конкуренцията с инсулта, както и от разнообразни структури и специалности, и по тази причина имаме потребност от мултидисциплинарен метод при всеки пациент, сподели доктор Теодора Манолова, шеф на Клиниката по неврология в болница „ Г. Киркович “ – Стара Загора. По думите ѝ се наблюдава снижаване на долната възрастова граница за инсулт.
" Инсултът е огромна покруса – това е местна мозъчна смърт и всеки инсулт води до загуба на мозъчно вещество ", уточни още доцент Калпачки.
" Част от пациентите оцеляват, само че в доста случаи са с лека или тежка инвалидизация, след което стартира дълго време рехабилитация. Нашият опит демонстрира, че не можем да се оправим сами. Инсултът е интердисциплинарен и публичен проблем ", сподели още доцент Калпачки.
Пренебрегва се първичната и вторичната профилактика, сподели Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия. По думите ѝ липсва и обезпечена терапия за пациентите, претърпели инсулт.
Първите признаци на инсулт са ненадейно деформиране на лицето, неочаквана смяна в говора и внезапна слабост в една от двете ръце, каза още доцент Калпачки и напомни, че и деца биха могли да спасят нечий живот, в случай че разпознаят в точния момент началото на инсулта и повикат помощ.
Планът показва какво би трябвало да се предприеме до 2030 година в България, с цел да може да реализираме по-добра първична профилактика на инсулта, по-добра диагностика, центровете, до които пациентът да стигне бързо и да получи съответно лекуване. Огромният проблем е инвалидизацията след инсулт, добави той. По думите му е наложително да се подхващат дейности и за ресоциализацията на тези пациенти.
Планът има за цел да обезпечи равнопоставено модерно лекуване на инсулт на всички българи, които се нуждаят и имаме уверението, че в страната ни ще бъдат основани национални центрове за лекуване на инсулт, сподели доцент Росен Калпачки, част от управлението на сдружението. По думите му тези центрове ще координират цялата верига от грижи за пациентите с инсулт – доболнична помощ, рехабилитация, вторична профилактика, достъп до неврохирургична и съдова намеса.
Областните лечебни заведения да бъдат финансирани, а екипите в тях – да бъдат подготвени, с цел да могат всеобщо да ползват модерно лекуване с интравенозна тромболиза, а бъдещите центрове за лекуване на инсулт ще съветват регионалните лечебни заведения, планува още проектът, добави доцент Калпачки. В документа се предлага 90 % от пациентите с инсулт да могат да доближават в центровете за лекуване на инсулт, да се увеличи равнището на интравенозни тромболизи на над 15 %, а 95 % от пациентите с инсулт да получават достъп до ендоваскуларно лекуване.
Времето за инсулта е извънредно важно и пациентът би трябвало да бъде превозен допустимо най-бързо до вярното лечебно заведение, сподели още доцент Калпачки.
Регистър на пациентите с инсулт в България няма, а би трябвало да бъде основан, защото инсултът не е проблем единствено на пациента, а на цялото му семейство, сподели доктор Добринка Калпачка, член на управлението на сдружението. " Ние не знаем какво се случва с пациента, претърпял инсулт, каква рехабилитация получава, кой я финансира, дали пациентът боледува от други болести, каква е продължителността на живота му, с какво качество е животът му, дали болният остава в фамилията си, какъв брой от пациентите съумяват да се върнат на работа ", добави доктор Калпачка.
Зависими сме от времето в конкуренцията с инсулта, както и от разнообразни структури и специалности, и по тази причина имаме потребност от мултидисциплинарен метод при всеки пациент, сподели доктор Теодора Манолова, шеф на Клиниката по неврология в болница „ Г. Киркович “ – Стара Загора. По думите ѝ се наблюдава снижаване на долната възрастова граница за инсулт.
" Инсултът е огромна покруса – това е местна мозъчна смърт и всеки инсулт води до загуба на мозъчно вещество ", уточни още доцент Калпачки.
" Част от пациентите оцеляват, само че в доста случаи са с лека или тежка инвалидизация, след което стартира дълго време рехабилитация. Нашият опит демонстрира, че не можем да се оправим сами. Инсултът е интердисциплинарен и публичен проблем ", сподели още доцент Калпачки.
Пренебрегва се първичната и вторичната профилактика, сподели Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия. По думите ѝ липсва и обезпечена терапия за пациентите, претърпели инсулт.
Първите признаци на инсулт са ненадейно деформиране на лицето, неочаквана смяна в говора и внезапна слабост в една от двете ръце, каза още доцент Калпачки и напомни, че и деца биха могли да спасят нечий живот, в случай че разпознаят в точния момент началото на инсулта и повикат помощ.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ